Николай Кръстев,
главен редактор на списание СПРИНТ
Тези дни прочетохме, чухме и видяхме, че Александра Начева отново е станала световна шампионка на троен скок. Като е взела златен медал на... несъществуващо първенство.
Мощен хор ни заля с „новината“ за новата титла на Александра. Как се случи така, че участието й извън класирането със силен резултат в Румъния за няколко часа порасна до световна титла в доста родни медии, не е трудно да се отгатне. Анонимен копипейстър, който вероятно се хвали, че работи като журналист, чел-недочел и разбрал-недоразбрал пуска светкавично щастлив текст за „успеха“ на Начева. Много негови събратя по съдба и квалификация копират, преписват и разпространяват мълниеносно не толкова фалшивата (няма умисъл!), а грешната новина.
Без дори за миг да се замислят дали някъде напоследък са чели, чули, копирали или споделили нещо за световно по лека атлетика в момента. За проверка на новината въобще не става и дума, нищо че няколко клика където трябва доказват, че сега никъде не върви световно в Царицата на спортовете. Да не говорим за търсене на подробности, коментари, мнения, дори интервюта...
Шляп и готово – имаме новина, имаме трафик, имаме слушаемост, имаме гледаемост. Това, дето го нямаме, не ни интересува.
Който не работи, той не греши. Когато обаче една грешка се мултиплицира под индиго процесът е много по-сериозен и показателен от частен проблем на една или друга медиа и на хората, които работят в тях.
Ако не беше много тъжно щеше да е само смешно.
P.S. Извинявам се за глагола „Копипействаха“ в заглавието, но този ужасен термин/процес е на път окончателно да срине българската спортна журналистика.
